Хибридният модел на работа – между гъвкавостта и нуждата от човешка свързаност

В последните години хибридният модел на работа се утвърди като предпочитана форма на организация за редица екипи и компании. Съчетавайки предимствата на работата от разстояние и присъствието в офиса, този подход обещава гъвкавост, баланс между професионален и личен живот и възможности за по-добра колаборация. В това интервю споделяме опита от първо лице на  Георги Георгиев, Engineering Manager в Paysafe – какво работи, какво не и кога физическото присъствие има реална разлика.

Георги е в софтуерната индустрия от почти 20 години когато започва кариера като младши програмист. В момента е мениджър на софтуерни екипи и е в тази роля повече от 10 години. Привърженик е на новостите в индустрията – както в технически аспект, така и в организационен. Неговата страст и сила са изграждането и развиването на екипи и на хора. В личен план обича да прекарва време със семейството си и да спортува.

Какъв е твоят поглед върху хибридния модел на работа? 

В частност, хибридният модел на работа трябва да се разбира като възможност за балансиране между работа и свободно време от една страна, и като възможност за засилване на колаборацията, екипната работа и социално-работната ангажираност от друга. В никакъв случай не настоявам, че това е оптимален начин за работа за всеки. Но това, което трябва да го има, както и във всеки друг модел на работни отношения, е взаимното доверие и професионалното изпълнение на отговорностите.

Какво работи добре и какво не в хибридния модел на работа?

Ако балансирането на работа и личен живот е цел на налагането на хибриден модел, то тогава гъвкавостта в имплементацията е определяща за успеха на инициативата.

Какъв баланс между работа от офиса и дистанционно смяташ за оптимален за софтуерните екипи?

Лично за мен здравословният баланс е около половината от времето. Не съм привърженик на крайностите и не мисля че 5/5 в офиса дават по-добри резултати от 4 или 3 от 5 дни.

Имам опит и с обратната страна – 1 от 5 дни е възможно най-малко продуктивният вариант от всичко. Хората прекарват цялото време в социализация за обяд и кафе и въпросният офисен ден е с почти нулева продуктивност. Евентуално смекчаване на ефекта е използването на такъв ден за екипни срещи като PI-plannings или scrum церемонии.

Може ли да дадеш пример, когато присъствието в офиса е довело до по-бързо или по-креативно решаване на проблем?

Всеки програмист би се сетил за pair programming ситуациите. Лично за мен обаче всяка една ситуация за вземане на решение се разрешава много по-бързо когато хората са заедно, защото се включват всички пълноценни фази на комуникацията и се създава психологически сигурна среда.

Забелязал ли си разлика в начина, по който по-младите или по-новите инженери се развиват в хибриден контекст спрямо изцяло дистанционен?

За хората, прохождащи в професията, е много по-продуктивно да са заедно със своите по-опитни колеги – ментори, buddies и целия екип. Като при всеки неопитен човек, те в началото се сблъскват с проблеми като „откриването на колелото“ и е много по-ефективно да получат подкрепа и бързо разрешение на проблема на място, от съседното бюро, вместо да губят сами дни в опити или да чакат, някой да им отговорите по дигиталните канали за комуникация.

Има ли аспекти на инженерната работа (например code reviews, pair programming, архитектурни дискусии), които според теб се подобряват при работа лице в лице?

Всички фази на комуникация са по-продуктивни лице в лице, защото интегрират емоцията и езика на тялото и това спомага за създаването на психологически сигурна среда, в която участниците са много по-отворени за даването на идеи и за разрешаването на проблеми. В обратния случай, когато всичко се случва зад две клавиатури, винаги има множествена интерпретация на казаното и възможност за интерпретация на потенциални емоции, а при използване на чужд език се внася още един елемент на сложност заради езиковата бариера.

Какво прави вашият екип, за да направи времето в офиса смислено и не просто “присъствие заради присъствието”?

Използваме времето за дискусии и вземане на решения с или без scrum церемониите, а сутрешните срещи винаги са stand-up. Обядите и най-вече малките почивки за кафе дават възможност на хората редовно да прекарват  време заедно и да опознаят колегите, с които работят. Тези малки но постоянни интеракции са много по-полезни, защото ни представят през 4 сезона от годината, в различни ежедневни периоди и разнообразни емоции. Все пак – извън работа всички сме хора, всички имаме сходни ежедневни проблеми. И когато човек разбере, че проблемите му са сходни с тези на съседния колега (съсед по бюро и съсед по тиймс) приема и бива приет по-лесно. А резултатът е – психологически сигурна но и по-производителна работна среда.

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe