Работата в глобална компания – как се създава екип без граници?

Неда Вачева от Paysafe за културните различия, доверието и лидерството от разстояние

Неда Вачева е Director, Consumer Delivery в продуктовия екип на Paysafe, с над 10 години опит в управлението на програми и проекти във финтех сектора. Ръководи глобален екип от програмни мениджъри, отговарящ за изпълнението на ключови B2C продукти и инициативи. Ролята й е на пресечната точка между продуктовите, техническите и бизнес екипи, свързвайки визията и стратегията зад продуктите („защо“) с конкретното изпълнение („как“). Вдъхновява я възможността да обединява хора с различни гледни точки около обща цел и да създава синхрон – не само защото „трябва“, а защото виждат смисъл.

Какви умения според Вас са най-важни за успешна работа в глобална компания с екипи от целия свят?

Най-важно е да комуникираш ясно, като отчиташ културните различия и се увериш, че всички разбират едно и също нещо. Звучи просто, но в глобален екип може да е предизвикателство.

Често съм чувала „да, разбрах“, а дни по-късно се оказва, че е било по-скоро “ще го разбера по-късно… или ще го обсъдим с нашия екип… след отпуската”. Съгласието не е равнозначно на разбиране. Научила съм се винаги да търся потвърждение и да създам атмосфера, в която всеки се чувства комфортно да поиска допълнителни разяснения. Не от недоверие, а от уважение към сложността на средата, в която работим.

Успешна комуникация за мен означава и да усещаш културните нюанси. “That’s interesting”, казано от англичанин, може всъщност да значи „Изобщо не съм съгласен, но не искам да споря сега“. 5-минутното неформално “Как си, какво прави уикенда?” в Латинска Америка не е просто учтивост, а една от важните части на срещата.

Ключови умения според мен са:

• Ясната комуникация на цели и очаквания – какво искаме да постигнем, кога, кой е отговорен, как ще измерим успеха. Това трябва да е споделено разбиране, не просто красив слайд от презентация.
• Културна адаптивност и гъвкавост – да усещаш кога е нужно да създадеш лична връзка и кога да се върнеш към структурата на разговора. Подходът, който работи в една географска среда, може да бъде неразбираем или дори отблъскващ в друга.
• Доверие и делегиране – изграждането на доверие от разстояние е трудно, но ключово. Добрите лидери знаят кога да се включат и кога да дадат пространство.

Как организирате комуникацията и работното си време с колеги в различни държави? Има ли културни или работни специфики, които вземате предвид?

В момента работим основно с екипи от Европа, САЩ и Латинска Америка – три часови зони, три различни ритъма. Времето си структурирам така, че да имам слотове за всяка локация, като избягвам крайни часове и залагам много на асинхронна координация. Активно ползваме AI, който автоматично фасилитира срещите извън работно време, а на следващата сутрин получаваме обобщени решения и следващи стъпки. В голяма степен това ни дава и усещането за участие, без реално да сме били „в стаята“.

Културни разлики има и те се усещат главно в комуникацията – в Щатите предпочитат кратки и структурирани срещи, докато за латиноамериканците е важна личната връзка и „първите пет минути“ на разговора. Англичаните са пословично дипломатични, а българите в контраст сме супер директни. Разнообразието е едновременно и предизвикателството, и чарът на глобалната работа.

Спомняте ли си случай, в който културни различия доведоха до недоразумение? Как го преодоляхте?

Не бих казала, че културните различия сами по себе си водят до недоразумения. По-скоро липсата на яснота. Когато екипите знаят защо са в конкретен проект, какъв проблем решават и за кого, а отговорностите са ясно разпределени, тогава локацията няма значение.

Да, има културни особености, но в тях се скрие огромен потенциал за иновации, стига да ги възприемаме не като разлика, а като допълнение. Разнообразието носи заряд и енергия.

Кои са най-големите предимства на работата в мултикултурна среда? Как това Ви обогатява – професионално и лично?

Най-голямото предимство е, че излизаш от собствения си „мисловен балон“ и разбираш, че няма една истина – има много начини да достигнеш до добри резултати.

Работата в глобален екип ме научи да слушам повече, да питам вместо да предполагам и да не приемам собствената си перспектива за мярка на света.

Професионално, вярвам, че това ме прави по-добър лидер. Лично – направи ме по-любопитен човек.

Как поддържате усещането за екипност и принадлежност, когато работите с хора, които рядко виждате на живо?

Срещите на живо трудно се заместват, но и от разстояние можеш да изградиш доверие и усещане за близост. Аз лично вярвам в силата на малките неща – да помогнеш без да те молят, да пуснеш един GIF в точния момент, когато има нужда от глътка въздух. Има и друг тип важни срещи – онези, в които говорим не за метрики, a за любими места, преживявания, хобита. От виртуални кафета до онлайн наздравици – варианти много, стига да има желание.

Какви добри практики бихте споделили с човек, който за първи път ще работи в международен екип?

Най-вече слушай повече отколкото говориш. Не предполагай. Питай, ако не разбираш контекста – ще се изненадаш колко често и други не са разбрали същото нещо. Бъди точен и уважавай времето на другите. Използвай видео винаги, когато е възможно. И най-важното – бъди себе си – усеща се кога си откровен, и именно това изгражда доверие.

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe